Димитър Каракостадинов :: Откривателите на виното по нашите земи- част II

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2014 00:47 - Откривателите на виното по нашите земи- част II

Автор: dimitar990 Категория: История

Прочетен: 1333 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.02.2014 00:49

Траките, които открили виното по българските земи, намерили достойни приемници сред славяните, дошли по нашите земи около 5 век от новата ера. Заедно с винарското изкуство славяните са приели и тракийската терминология. Вино, оцет, дикел ( двурога мотика) са думи, които са преминали у славяните чрез траките. Развитието на лозарството и винарството в Асеновградския край е станало образец, по който това деликатно и сложно дело се е разпространили в близки и далечни райони и е дало облика на България като класическа страна на виното. Първият носител на българската винарска слава е виното от лозовия сорт Мавруд. От векове това вино е било гордостта на България - черно, гъсто, силно, " в кърпа да го носиш".
Създаден от многовековна нарона селекия, лозовият сорт Мавруд с основание се счита за чисто български и за идеален винен образец. Високодобивен, Маврудът се развива късно пре пролетта и не се пораява от слани. Той не е устойчив на големите студове, но може да икарва филизи от дълбоките, подземни части.
Маврудови лозя са заемали в Асеновградския край тежките черноемни, глинесто-хумусни, леко влажни почви около града и в съседните села Горно Воден, Долно Воден, Куклен, Брестник, Бояни, Мулдава, Червен, Долнослав, Горнослав, Тополово. Зедно с мавтудовите лозя, много слабо в миналото е бил застъпен и още един български сорт- Памидът, който се е засаждал на по-високите и песънчливи терени. Съжителството между Мавруда и Памида се обуславя от добра стопанска сметка. Памиът узряда 15-20 дни преди Мавруда и това дава възможнот на лозарите да го оберат, преди да е дошло времето на гроздобер на Мавруда, който е бил главният и най-трудоемък гроздобер.
Леките вина, обивани от Памида, не са били особени ценени в миналото. Туккашните носители са считали за позорно да се пие памидово вино. Но памиовото грозде е сладко за ядене, а от неговата шира са се правели ценни народни деликатеси- рачел, булама, балсуджук, петмез, сладко вино. Повечето от добитото памидово вино се е преварявало на ракия, а една част се е прекарвала и през джибрите на маврудовото вино, а да придобие по тъмен цвят и по голяма плътност за търговия с невзискателни купувачи от други райони.
Винарството и лозарството са определяли облика на района в Асеновград. За облика на този град говори и едно от старите имена на града- Ампелинос ( Лозарево). Нито един град на балканския полуоствов и в Европа по това време не е носил такова синонимно название.

Нагоре

Тагове: вино,