Изминаха девет години, когато Ливърпул и европейският тогава шампион Барселона мериха сили един срещу друг. Очаквано каталунците бяха фавори преди двата двубоя между двата европейски гранда, но магията на червените беше по силна от парите и надутият каталунски балон. Мърсисайдци елиминираха заслужено испанците като основна вина за това имаха Крейг Белами и Рийзе, които си взаимодейсваха невероятно в първият мач на Ноу Камп в момент и период, когато колектива сред англичаните беше разклатен след побоя именно на уелсеца и норежеца. Кой ли е очаквал това в онзи момент ? Но да спомена, че след онази победа Ливърпул тръгна нагоре както в представянето си в Шампионска лига като цяло, така и в първенството. Червените на Бенитес си изградиха име, от което се страхуваха всички английски и европейски грандове – след този момент Ливърпул игра втори финал в Шампионска лига, вече след като беше спечелил европейската купа две години порано, отново беше елиминиран Челси, отбори като Интер, Реал Мадрид, Арсенал бяха побеждавани с лекота, а великите вечери на Анфийлд вече бяха факт. Годините 2007, 2008 и 2009 бяха момент на оптимизъм и в първенството, а кулминацията беше 2009 година, когато червените изиграха запомнящи се мачове с Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и тимът от Анфийлд до последно беше в борбата за титлата и не е бил толкова близо от както беше спечелил титлата последно през сезон 1989/1990. По-късно отборът още по близо до титлата във Висшата лига през сезон 2013/2014 и един факт и той се крие в това, че до голяма степен Ливърпул беше близо до титлата преди 2 години, защото не се бореше за нищо на европейската сцена.

            Днес 7 август 2016 година положението до голяма степен е подобно. Червените нямат мачове в Европа и това е основната причина някои фенове да са оптимисти в добро крайно класиране във Висшата лига, а защо не и мърсисайдци вече да спечелят титлата ? На 6 август дори и в приятелски мач Ливърпул унизи Барселона отново – каталунците бяха победени отново и дори мача да не е официален това не омаловажава победата и факта, че един от най-добрите отбори през поледните години беше унижен. Защо пък този мач не е начало на нов възход, така както беше 2007 година – не е невъзможно, но да се върнем на футболните аргументи от последният приятелски мач. През лятото на 2016 години Червените привлякоха няколко нови имена: бяха купени двама вратари на един проблемен пост през последните години, средата на защитата беше обновена след като отбора се раздели с колебливия Шкъртел и Коло Туре като на тяхно мято бяха привлчени Жоел Матип и Клаван, който партнираше на Ловрен и в повечето мачове в подготовката и се представя на ниво. До края на август е много вероятно отбора да се подсили с бек, който да е конкуренция като Клайн така и на Морено. Освен това отбора разполага с млади играчи като Уисдъм, Илори и Рондъл, които имат опит в мъжкият отбор или кто преостъпени в други отбори. В средата на терена червените бяха подсилени с Марко Груич, който вкара невероятен четвърти гол срещу Барселона и Вайндалдум, който изигра по-голямата част от мача. Все играчи, които вдъхват надежда и ще надградят отбора и халфовата линия с основни играчи Милнър, Джан и Хендерсън, като прибавим и Стюърт, който се представя добре във всички мачове в мъжкият състав конкуренцията е налице и тя е точно 6 халфа като някои от тях са универсални и могат да играят и на други позиции пример за това са: Милнър, който игра като ляв бек в последният мач и Емре Джан, който при нужда спокойна може запълва дупки в центъра на защитата. Това създава добри опции на отбора като цяло през дългият сезон. В атакуващ план ярко се откроява Мане, който вкара първият гол, с който мърсисайдци поведоха и се отличи с няколко много добри пробива. Този Ливърпул на Юрген Клоп има право да е оптимист за сезона и да е сред фаворитите за титлата, победата срещу испанския гранд показва това. А като допълним ядрото в атакуващ план до момента Лалана, Коутиньо, Фирмино, Стъридж, Ориги, Ингс и младите Ежария и Оджо феновете на отбора могат да бъдат оптимисти за сеон 2016/2017. Не споменах Бентеке, Лукас, Маркович и Сако, бъдещето на които е неясно, но дори и един играч от тях да остане това ще е допълнителна опция за Червените, които освен за първенството ще се борят и за купите. Приликите със сезон 2007/2008, когато Ливърпул за послдно биха Барселона и сезон 2013/2014, когато тимът беше най-близо до титлата са налице и е време вече Ливърпул да счупи каръка и да постигне нещо повече. Двубоят с Барселона показва, че отборът от града на Бийтъл не е по назад от другите съперници за първото място в Англия и времето и късмета ще покажат дали Ливърпул ще постигне нещо повече.