Постинг
20.08.2015 18:19 -
Ливърпул и равносметката след първите два кръга
Автор: dimitar990
Категория: Спорт
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2015 18:23
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.08.2015 18:23
Ще започна от една част във футбола, която не е постоянна величина. Направена е, за да се променя с времето и да могат отборите да се изправят освен срещу съперника, но и срещу нещо друго, а именно статистиката. Поради тази причина, не съм толкова върл привърженик на статистиката, но е важно сега в началото на сезона да се отбележат някои неща и поради тази причина няма да я подмина. Преди по малко от две седмици за Червените от Мърсисайд започна новият сезон, с новите попълнения, надежди и очаквания. В първите два кръга отбора взе пълният актив от точки – тук няма да коментирам съперниците и тяхната класа. Отбора победи в трудното гостуване за всеки отбор на стадиона на Сток Сити, след това отбора макар и трудно победи новака Борнемут. И в двата двубоя Ливърпул не показа пълният си потенциал, но за сметка на това спечелването на пълният комплект точки за момента е най-важно, още повече че отбора беше подсилен от нови играчи и точно тези играчи ще разгърнат потенциала си тепърва и ще дадат новото лице на мърсисайдският тим. Преди да кажа някоя дума за част от играчите да се върнем няколко години назад.
Сезон 2005/2006 – всички са в очакване на това, че след като спечели шампионска лига е време Ливърпул да вземе и трофея в първенството на Англия. В първите два двубоя Ливърпул печели 4 точки – трудно гостуване срещу Мидълзбро звършило 0:0, не до там убедителна победа срещу Съндърланд във вторият кръг с 1:0, трудни мачове за влизане в групите на Шампионска лига с българският ЦСКА. Началото като взети точки в първите два мача може да се определи като добро, защото след това следва период на спад в представянето на отбора. Играта не е толкова красива, липсват идеи в атака поне до края на Ноември, когато отбора навлиза в една серия от победи и в крайна сметка се класира на трето място в крайното класиране. Отбора спечели и купата на Англия. Непостоянство в началото, последвал силен период и след това без дупки в представянето във Висшата Лига правят класирането за Шампионска лига сигурно още преди да е звършил сезона.
Сезон 2006/2007 – началото в първите два мача е подобно на представянето от 2005/2006 сезон – 4 точки срещу новака Шефилд Уендзи (равен) и Уест Хям(победа). Но последва спад загуби от Еверън и Челси в следващите два кръга, което се отразява и във временното класиране. Играта е непостоянна и отбора повтаря някои грешки от зеон 2005/2006. Отбора успява отново да се стабилизира и завършва на трето място в крайното класиране, в допълнение играе и финал за Шампионска лига, което е забележително.
Сезон 2007/2008 – в първите си два мача отбора печели 4 точки- много трудна победа срещу Астън Вила в първият кръг с красив гол на Джерард в края на мача от фаул. Новопривлеченият Торес прави пропуск сам срещу вратаря, и мнението за него в първият двубой беше, че ще ги прави тези пропуски. Отбора спечели, но играта не беше убедителна, нещо подобно на двубоя от преди около 10 дни срещу Сток Сити. Последвалото домакинство срещу силният Челси носи една точка. Но по важното беше друго, че с Фернандо Торес, който показва различно лице, вече Ливърпул показа нещо различно, гола беше невероятен, а играта с оглед съперника може да се сметне като задоволитена и перспективна. След това сезона е променлив със своите силни и по слаби моменти. Отбора спокойно се класира на четвърто място и така се класира в Шампионска лига, феновете стават свидетели на силни европейски нощи.
Сезон 2008/2009 – в първите два мача от този сезон отбора от града на Бийтълс печели пълният комплект от точки. Макар и трудни с един гол разлика Ливърпул успява да победи Съндърланд в първият кръг с късен гол за 0:1, след една седмица отбора побеждава много трудно и Мидълзбро с 2:1 след като до 80 минута губеше с 0:1. Победата в един момент изглеждаше като мисия невъзможна, но автогол върна Ливърпул в играта, а в самият край красив гол на Стиви Джи донесе трите точки на Ливърпул. В двата двубоя Ливърпул не беше показал пълният си потенциал, който ще стори в течения на сезона с победи срещу Реал Мадрид в Шампионска лига, срещу Манчестър на Олд Трафорд. Червените са много близко до шампионската титла, но в този сезон липса на късмет и подценяване на някои отбори по слаби са причина отбора да завърши втори.
Сезон 2009/2010 – в първите два двубоя отбора регистрира загуба от Тотнъм като гост и победа на Анфийлд срещу Сток Сити. В третият двубой отбора изненадва неприятно, когато пада от Астън Вила с 1:3 на Анфийлд. Целият сезон е колеблив, отбора отпада от групите в Шампионска лига. Отбора завършва на седмо място – едва ли някой в началото на сезона е мислил за такъв спад в представянето на отбора, но той е факт.
Сезон 2010/2011 – програмата в началото на сезона е трудна. Отбора печели в първите два мача срещу Арсенал и Манчестър Сити само една точка. Като цяло липсва постоянство. А класирането в края на сезона отрежда шесто място.
Сезон 2011/2012- началото при Кени Даглиш като точки е позитивно. Въпреки, че отбора в първият кръг на Анфийл не побеждава Съндърланд и прави 1:1, в следващият втори кръг Арсенал е победен с 0:2. Но проблемите през сезона и липсата на други идеи, освен тези на Суарез отреждат още по лошо класиране на отбора, а именно осмо място. Въпреки спечелената Купа на лигата, не може да се скрие разочарованието от активното трансферно лято и последващият слаб сезон във Висшата лига.
Сезон 2012/2013- тежка загуба в първият кръг от УБА, равенство в домакинството срещу Манчестър Сити. За два мача една точка и кат о цяло слаб сезон. Седмото място говори достатъчно за сезона.
Сезон 2013/2014- преди две години отбора започна подобаващо сезона. Отбора направи и успешни трансфери още от зимата на 2013 година и резултатите са налице. В първият кръг победа срещу Сток, отбора побеждава и в гостуването на Астън Вила, както и Манчетър Юнайтед след това. За три мача девет точки – макар и минални с 1:0 – те са факт, а феновете сякаш не очакват, че предстои доста интересен сезон. От отбор тръгнал да се бори за Топ 4, в по късен етап от езона, се превръща във фаворит за титлата. Грешка на капитана в двубой срещу Челси спират устрема към дългоочакваната титла на отбора от Анфийлд. Червените са втори.
Сезон 2014.2015 – отбора започва с победа срещу Саутхяптън, но пада след това от Манчестър Сити. През лятото най-добрият играч е продаден и това оказва своето влияние през сезона. Отбора не успява да прескочи групите от Шампионска лига, а в крайното класиране е на шесто място.
Сезон 2015/2016- два мача, шест точки. За играта и отборите няма да говоря, защото бяхме свидетели на тези двубои. Но какво впечателение ми направи за тези години от както спечелихме Шампионска лига насам. Някой трудно ще забележи, но когато отбора започва с две победи – без значение дали са красиви или не, дали са с един гол разлика или не отбора завършва втори и се бори за титлата до край. Така е през сезон 2008/2009, така е и през сезон 2013/2014 – за два мача отбора е спечелил шест точки. Това е важно да се отбележи и пак казвам статистиката и тенденцията са за това, за да се променят. Но някои неща се повтарят и като игра и като резултати. В други сезони, когато отбора за два мача не взима пълният комплект от точки играта също не е впечатляваща и все пак отбора успява да спечатли в Европа и най-спокойно да се клаира в Шампионска лига. Спеиално за този сезон е много важно, че с този обновен състав отбора започна по този начин, някои неща ще се подобряват. Рахийм Стърлинг беше продаден, но отбора купи Кристиан Бентеке, Роберто Фирмино – специално тези двамата тепърва ще показват потенциала си. Първият от тях загадна и за головите си умения и за своята игра, а на бразилеца ще му трябва може би малко време, такова каквото беше нуждно на Коутиньо, за да стане това, което е днес. С повечко търпение вярвам и че бившият играч на Хофенхайм също ще се впише в системата. Тези двамата може да се окажат новото лице на отбора и по този начин тежеста да се измести от Коутиньо и други по сега лидери на отбора. Не трябва да забравяме и младият Джордан Айб, свободно привлеченият Джеймс Милнър, който с опита си и своето себераздаване запълва много празнини в средата на терена. Отбора има и още двама нови нападатели Дивок Ориги и Дани Ингс, които също ще конкурират Бентеке за място в единайсеторката. Да не забравяме и Даниел Стъридж, който със Суарез преди два сезона беше лидер по отблезване на голове. И ако е здрав този сезон Стъридж ще е една различна и класна опция. Сезона е дълъг и ширината на състава е налица. Видя се срещу Сток Сити и Борнемут какви футболисти влязоха като смени – Фирмино и Емре Джан на два пъти (вторият път да замени новият капитан Хендерсън, заради здравословни причини), Алберто Морено също влезе като резерва и само с една атака развинти съперниковата отбрана. В цялата тази картина все още своят шанс чакат Сако, Илори, Ориги, Ингс, Маркович. Вижда се, че отбора има различни опции, а някои нови футболисти се вписват добре в отбора като Натанаил Клайн, Джо Гомес и изброените Бентеке и Милнър. Другото положително нещо е, че отбора опитва нови начини на атака, а в някои случаи защитата не разиграва рисково с вратаря. Направи ми впечатление и това, че се търси разнообразие в изпълнението на статичните положение. Срещу Борнемут в една от тези ситуации Хендерсън облиза гредата, а вторият опит от страна на Джеймс Милнър не беше упешен, но важна беше идеята. За сега толкова, гледаме с оптимизъм следващият двубой срещу Арсенал и който ще ни даде отговор за какво точно ще се бори отбора за Топ 4 или нещо повече. В момента ние сме в по добро положение и трябва да се възползваме от това. И не на последно място трансферният прозорец не е завършил и нарочно не назовах името на Лукас Лейва, който би бил много полезен за отбора, но слуховете за момента са, че ще си ходи. И въпреки всичко може да го продадем, може да го задържим, може пък някой нов да акостира на Анфийлд. Времето е пред този отбор на Ливърпул и с повече търпение може да очакваме положителни резултати още този сезон.
Сезон 2005/2006 – всички са в очакване на това, че след като спечели шампионска лига е време Ливърпул да вземе и трофея в първенството на Англия. В първите два двубоя Ливърпул печели 4 точки – трудно гостуване срещу Мидълзбро звършило 0:0, не до там убедителна победа срещу Съндърланд във вторият кръг с 1:0, трудни мачове за влизане в групите на Шампионска лига с българският ЦСКА. Началото като взети точки в първите два мача може да се определи като добро, защото след това следва период на спад в представянето на отбора. Играта не е толкова красива, липсват идеи в атака поне до края на Ноември, когато отбора навлиза в една серия от победи и в крайна сметка се класира на трето място в крайното класиране. Отбора спечели и купата на Англия. Непостоянство в началото, последвал силен период и след това без дупки в представянето във Висшата Лига правят класирането за Шампионска лига сигурно още преди да е звършил сезона.
Сезон 2006/2007 – началото в първите два мача е подобно на представянето от 2005/2006 сезон – 4 точки срещу новака Шефилд Уендзи (равен) и Уест Хям(победа). Но последва спад загуби от Еверън и Челси в следващите два кръга, което се отразява и във временното класиране. Играта е непостоянна и отбора повтаря някои грешки от зеон 2005/2006. Отбора успява отново да се стабилизира и завършва на трето място в крайното класиране, в допълнение играе и финал за Шампионска лига, което е забележително.
Сезон 2007/2008 – в първите си два мача отбора печели 4 точки- много трудна победа срещу Астън Вила в първият кръг с красив гол на Джерард в края на мача от фаул. Новопривлеченият Торес прави пропуск сам срещу вратаря, и мнението за него в първият двубой беше, че ще ги прави тези пропуски. Отбора спечели, но играта не беше убедителна, нещо подобно на двубоя от преди около 10 дни срещу Сток Сити. Последвалото домакинство срещу силният Челси носи една точка. Но по важното беше друго, че с Фернандо Торес, който показва различно лице, вече Ливърпул показа нещо различно, гола беше невероятен, а играта с оглед съперника може да се сметне като задоволитена и перспективна. След това сезона е променлив със своите силни и по слаби моменти. Отбора спокойно се класира на четвърто място и така се класира в Шампионска лига, феновете стават свидетели на силни европейски нощи.
Сезон 2008/2009 – в първите два мача от този сезон отбора от града на Бийтълс печели пълният комплект от точки. Макар и трудни с един гол разлика Ливърпул успява да победи Съндърланд в първият кръг с късен гол за 0:1, след една седмица отбора побеждава много трудно и Мидълзбро с 2:1 след като до 80 минута губеше с 0:1. Победата в един момент изглеждаше като мисия невъзможна, но автогол върна Ливърпул в играта, а в самият край красив гол на Стиви Джи донесе трите точки на Ливърпул. В двата двубоя Ливърпул не беше показал пълният си потенциал, който ще стори в течения на сезона с победи срещу Реал Мадрид в Шампионска лига, срещу Манчестър на Олд Трафорд. Червените са много близко до шампионската титла, но в този сезон липса на късмет и подценяване на някои отбори по слаби са причина отбора да завърши втори.
Сезон 2009/2010 – в първите два двубоя отбора регистрира загуба от Тотнъм като гост и победа на Анфийлд срещу Сток Сити. В третият двубой отбора изненадва неприятно, когато пада от Астън Вила с 1:3 на Анфийлд. Целият сезон е колеблив, отбора отпада от групите в Шампионска лига. Отбора завършва на седмо място – едва ли някой в началото на сезона е мислил за такъв спад в представянето на отбора, но той е факт.
Сезон 2010/2011 – програмата в началото на сезона е трудна. Отбора печели в първите два мача срещу Арсенал и Манчестър Сити само една точка. Като цяло липсва постоянство. А класирането в края на сезона отрежда шесто място.
Сезон 2011/2012- началото при Кени Даглиш като точки е позитивно. Въпреки, че отбора в първият кръг на Анфийл не побеждава Съндърланд и прави 1:1, в следващият втори кръг Арсенал е победен с 0:2. Но проблемите през сезона и липсата на други идеи, освен тези на Суарез отреждат още по лошо класиране на отбора, а именно осмо място. Въпреки спечелената Купа на лигата, не може да се скрие разочарованието от активното трансферно лято и последващият слаб сезон във Висшата лига.
Сезон 2012/2013- тежка загуба в първият кръг от УБА, равенство в домакинството срещу Манчестър Сити. За два мача една точка и кат о цяло слаб сезон. Седмото място говори достатъчно за сезона.
Сезон 2013/2014- преди две години отбора започна подобаващо сезона. Отбора направи и успешни трансфери още от зимата на 2013 година и резултатите са налице. В първият кръг победа срещу Сток, отбора побеждава и в гостуването на Астън Вила, както и Манчетър Юнайтед след това. За три мача девет точки – макар и минални с 1:0 – те са факт, а феновете сякаш не очакват, че предстои доста интересен сезон. От отбор тръгнал да се бори за Топ 4, в по късен етап от езона, се превръща във фаворит за титлата. Грешка на капитана в двубой срещу Челси спират устрема към дългоочакваната титла на отбора от Анфийлд. Червените са втори.
Сезон 2014.2015 – отбора започва с победа срещу Саутхяптън, но пада след това от Манчестър Сити. През лятото най-добрият играч е продаден и това оказва своето влияние през сезона. Отбора не успява да прескочи групите от Шампионска лига, а в крайното класиране е на шесто място.
Сезон 2015/2016- два мача, шест точки. За играта и отборите няма да говоря, защото бяхме свидетели на тези двубои. Но какво впечателение ми направи за тези години от както спечелихме Шампионска лига насам. Някой трудно ще забележи, но когато отбора започва с две победи – без значение дали са красиви или не, дали са с един гол разлика или не отбора завършва втори и се бори за титлата до край. Така е през сезон 2008/2009, така е и през сезон 2013/2014 – за два мача отбора е спечелил шест точки. Това е важно да се отбележи и пак казвам статистиката и тенденцията са за това, за да се променят. Но някои неща се повтарят и като игра и като резултати. В други сезони, когато отбора за два мача не взима пълният комплект от точки играта също не е впечатляваща и все пак отбора успява да спечатли в Европа и най-спокойно да се клаира в Шампионска лига. Спеиално за този сезон е много важно, че с този обновен състав отбора започна по този начин, някои неща ще се подобряват. Рахийм Стърлинг беше продаден, но отбора купи Кристиан Бентеке, Роберто Фирмино – специално тези двамата тепърва ще показват потенциала си. Първият от тях загадна и за головите си умения и за своята игра, а на бразилеца ще му трябва може би малко време, такова каквото беше нуждно на Коутиньо, за да стане това, което е днес. С повечко търпение вярвам и че бившият играч на Хофенхайм също ще се впише в системата. Тези двамата може да се окажат новото лице на отбора и по този начин тежеста да се измести от Коутиньо и други по сега лидери на отбора. Не трябва да забравяме и младият Джордан Айб, свободно привлеченият Джеймс Милнър, който с опита си и своето себераздаване запълва много празнини в средата на терена. Отбора има и още двама нови нападатели Дивок Ориги и Дани Ингс, които също ще конкурират Бентеке за място в единайсеторката. Да не забравяме и Даниел Стъридж, който със Суарез преди два сезона беше лидер по отблезване на голове. И ако е здрав този сезон Стъридж ще е една различна и класна опция. Сезона е дълъг и ширината на състава е налица. Видя се срещу Сток Сити и Борнемут какви футболисти влязоха като смени – Фирмино и Емре Джан на два пъти (вторият път да замени новият капитан Хендерсън, заради здравословни причини), Алберто Морено също влезе като резерва и само с една атака развинти съперниковата отбрана. В цялата тази картина все още своят шанс чакат Сако, Илори, Ориги, Ингс, Маркович. Вижда се, че отбора има различни опции, а някои нови футболисти се вписват добре в отбора като Натанаил Клайн, Джо Гомес и изброените Бентеке и Милнър. Другото положително нещо е, че отбора опитва нови начини на атака, а в някои случаи защитата не разиграва рисково с вратаря. Направи ми впечатление и това, че се търси разнообразие в изпълнението на статичните положение. Срещу Борнемут в една от тези ситуации Хендерсън облиза гредата, а вторият опит от страна на Джеймс Милнър не беше упешен, но важна беше идеята. За сега толкова, гледаме с оптимизъм следващият двубой срещу Арсенал и който ще ни даде отговор за какво точно ще се бори отбора за Топ 4 или нещо повече. В момента ние сме в по добро положение и трябва да се възползваме от това. И не на последно място трансферният прозорец не е завършил и нарочно не назовах името на Лукас Лейва, който би бил много полезен за отбора, но слуховете за момента са, че ще си ходи. И въпреки всичко може да го продадем, може да го задържим, може пък някой нов да акостира на Анфийлд. Времето е пред този отбор на Ливърпул и с повече търпение може да очакваме положителни резултати още този сезон.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34
